Д-р Асен Гашков: Стетоскопът остава основното ни оръдие в диагностиката
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Асен Гашков е ученик на Медицински университет – Варна, където приключва образованието си през 2019 година Придобива компетентност „ Пневмология и фтизиатрия “ през 2025 година след специализация в УМБАЛ „ Лозенец “.
Професионалната му процедура е ориентирана към диагностиката и лекуването на остри и хронични белодробни болести, в това число хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бронхиална астма, пневмонии и техните затруднения.
Интересите му са свързани със актуалните интервенционални способи в диагностиката и лекуването на белодробните болести, в това число бронхоскопски техники и минимално инвазивни процедури.
Член е на Българското сдружение по белодробни заболявания (БДББ), на Европейското респираторно сдружение (ERS) и на Българската група по бронхология и интервенционална пулмология. Асистент е в Медицински факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “
Д-р Гашков, по какъв начин решихте да се посветите на медицината?
Стана напълно естествено. Не си припомням медицината да е била измежду детските ми фантазии, само че евентуално и „ фамилното обременяване “ е изиграло роля – имам медици в фамилията, имам и родственици и фамилни другари с медицински специалности. Така че решението пристигна от единствено себе си.
Кога се появи ползата Ви към пулмологията? Разкажете за учителите, които са изиграли най-голяма роля за образуването Ви като персона и доктор.
Може би несъзнателен интерес се появи още през първите години от студентството, когато стартира образованието по пропедевтика в трети курс – несъмнено, посредством и на нашия помощник тогава.
Пулмологията се появи по-късно, след няколко опита и доброволстване в разнообразни отделения към края на студентството, в това число и в хирургични отделения, където продължавах да нося стетоскоп със себе си. Това нерядко предизвикваше смешки, защото там той не се употребява толкоз постоянно.
В самото начало, до момента в който работех като заместващ фамилен доктор и доктор в незабавната помощ, осъзнах, че желая да навляза по-детайлно в нещата и да вземам повече решения независимо.
Кои тематики и проблеми от региона намирате за най-интересни и предизвикателни?
Най-интересна за мен остава пулмологията, прегледана като част от вътрешните заболявания, с непрекъснатите причинно-следствени връзки и разгадаването на комплицирани проблеми при пациенти със засягане и на други органи и системи, с изключение на белия дроб.
Предизвикателство при нас е в избрана обстановка да се вземе вярно решение, основано на информацията, която събираме посредством нашия слух – главното ни „ оръдие “, стетоскопа, и извършения обзор.
Като проблем в региона бих показал по-бавния ритъм на развиване на специалността у нас спрямо Европа, Съединени американски щати и даже Индия, изключително що се отнася до интервенционалната част на пулмологията. Проблем е и неналичието на фрагменти, което се дължи както на не толкоз атрактивните условия, по този начин и на дефицита на млади и стимулирани експерти.
С какво Ви притегли интервенционалната пулмология?
Опитът, който имам досега в този дял от пулмологията, не е толкоз огромен, само че е задоволителен, с цел да не преставам да желая да се развъртвам в него. Предстои ми образование по бронхология с дълготрайност няколко месеца.
В по-добре оборудваните центрове и при задоволително дипломиран личен състав интервенционалната пулмология може изцяло да замести тежки за пациента оперативни намеси и да предложи ефикасни лечебни процедури, които са доста по-малко травматични. Не на последно място е и удовлетворението след сполучливо осъществена мануална работа.
По време на образованието в университета рядко има опция за допир с този дял на пулмологията. Без преподавател след това – в моя случай в лицето на доктор Таков, надали бих имал подобен контакт с бронхологията и желанието да се развъртвам в тази тенденция. Екипната работа и взаимното разискване на разнообразни проблеми са значима част от всекидневието и мощна движеща мощ.
Като изключително потребен случай бих показал подобен, който е бил от изгода и за двете страни – да вземем за пример инцидентно открито и след това рано диагностицирано заболяване, което предстои на цялостно изцеление и разрешава на пациента да се върне към нормалния си метод на живот.
Какви пациенти търсят най-често консултация със експерт по белодробни заболявания в преходния сезон от зима към пролет?
На първо място са пациентите с хронични белодробни болести. Забелязва се обаче и наклонност към по-ранно търсене на експерт – от време на време даже „ прескачане “ на персоналния доктор – при по-леки остри признаци още при започване на зараза, изключително при по-млади пациенти без съпътстващи болести. Според мен това е резултат както от пандемията от COVID-19 и остатъчния боязън у хората, по този начин и от по-лесния достъп до експерт – за положително или за неприятно...
Как виждате развиването си като млад доктор, специализирал в университетска болница и останал да работи в нея?
Настроен съм оптимистично. Работя с добър, съзнателен, ученолюбив и целенасочен екип, което е мощна мотивация. Стремим се да следваме положителните практики в нашата страна и в Европа, доколкото изискванията и опциите на нашата база го разрешават.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания през свободното време?
Може би по малко от всичко, споделено с верния човек. На челните места сигурно са музиката, пътуванията и спортът. Важно е човек да намира баланс и да отделя нужното време както за обичаните си занимания, по този начин и за околните си хора.
Какъв съвет бихте дали на младите лекари, които в този момент поемат по пътя на специалността „ Белодробни заболявания “?
Да имат вяра в бъдещето на специалността и в нейното развиване към по-високо равнище. Да не се съпоставят с други специалности, макар метода, по който действа системата сега и от време на време несправедливите условия.
Специалността е доста по-интересна и по-обширна, в сравнение с допускат множеството хора – даже и някои сътрудници. А от всеки пациент може да се научи нещо ново.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Асен Гашков е ученик на Медицински университет – Варна, където приключва образованието си през 2019 година Придобива компетентност „ Пневмология и фтизиатрия “ през 2025 година след специализация в УМБАЛ „ Лозенец “.
Професионалната му процедура е ориентирана към диагностиката и лекуването на остри и хронични белодробни болести, в това число хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ), бронхиална астма, пневмонии и техните затруднения.
Интересите му са свързани със актуалните интервенционални способи в диагностиката и лекуването на белодробните болести, в това число бронхоскопски техники и минимално инвазивни процедури.
Член е на Българското сдружение по белодробни заболявания (БДББ), на Европейското респираторно сдружение (ERS) и на Българската група по бронхология и интервенционална пулмология. Асистент е в Медицински факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “
Д-р Гашков, по какъв начин решихте да се посветите на медицината?
Стана напълно естествено. Не си припомням медицината да е била измежду детските ми фантазии, само че евентуално и „ фамилното обременяване “ е изиграло роля – имам медици в фамилията, имам и родственици и фамилни другари с медицински специалности. Така че решението пристигна от единствено себе си.
Кога се появи ползата Ви към пулмологията? Разкажете за учителите, които са изиграли най-голяма роля за образуването Ви като персона и доктор.
Може би несъзнателен интерес се появи още през първите години от студентството, когато стартира образованието по пропедевтика в трети курс – несъмнено, посредством и на нашия помощник тогава.
Пулмологията се появи по-късно, след няколко опита и доброволстване в разнообразни отделения към края на студентството, в това число и в хирургични отделения, където продължавах да нося стетоскоп със себе си. Това нерядко предизвикваше смешки, защото там той не се употребява толкоз постоянно.
В самото начало, до момента в който работех като заместващ фамилен доктор и доктор в незабавната помощ, осъзнах, че желая да навляза по-детайлно в нещата и да вземам повече решения независимо.
Кои тематики и проблеми от региона намирате за най-интересни и предизвикателни?
Най-интересна за мен остава пулмологията, прегледана като част от вътрешните заболявания, с непрекъснатите причинно-следствени връзки и разгадаването на комплицирани проблеми при пациенти със засягане и на други органи и системи, с изключение на белия дроб.
Предизвикателство при нас е в избрана обстановка да се вземе вярно решение, основано на информацията, която събираме посредством нашия слух – главното ни „ оръдие “, стетоскопа, и извършения обзор.
Като проблем в региона бих показал по-бавния ритъм на развиване на специалността у нас спрямо Европа, Съединени американски щати и даже Индия, изключително що се отнася до интервенционалната част на пулмологията. Проблем е и неналичието на фрагменти, което се дължи както на не толкоз атрактивните условия, по този начин и на дефицита на млади и стимулирани експерти.
С какво Ви притегли интервенционалната пулмология?
Опитът, който имам досега в този дял от пулмологията, не е толкоз огромен, само че е задоволителен, с цел да не преставам да желая да се развъртвам в него. Предстои ми образование по бронхология с дълготрайност няколко месеца.
В по-добре оборудваните центрове и при задоволително дипломиран личен състав интервенционалната пулмология може изцяло да замести тежки за пациента оперативни намеси и да предложи ефикасни лечебни процедури, които са доста по-малко травматични. Не на последно място е и удовлетворението след сполучливо осъществена мануална работа.
По време на образованието в университета рядко има опция за допир с този дял на пулмологията. Без преподавател след това – в моя случай в лицето на доктор Таков, надали бих имал подобен контакт с бронхологията и желанието да се развъртвам в тази тенденция. Екипната работа и взаимното разискване на разнообразни проблеми са значима част от всекидневието и мощна движеща мощ.
Като изключително потребен случай бих показал подобен, който е бил от изгода и за двете страни – да вземем за пример инцидентно открито и след това рано диагностицирано заболяване, което предстои на цялостно изцеление и разрешава на пациента да се върне към нормалния си метод на живот.
Какви пациенти търсят най-често консултация със експерт по белодробни заболявания в преходния сезон от зима към пролет?
На първо място са пациентите с хронични белодробни болести. Забелязва се обаче и наклонност към по-ранно търсене на експерт – от време на време даже „ прескачане “ на персоналния доктор – при по-леки остри признаци още при започване на зараза, изключително при по-млади пациенти без съпътстващи болести. Според мен това е резултат както от пандемията от COVID-19 и остатъчния боязън у хората, по този начин и от по-лесния достъп до експерт – за положително или за неприятно...
Как виждате развиването си като млад доктор, специализирал в университетска болница и останал да работи в нея?
Настроен съм оптимистично. Работя с добър, съзнателен, ученолюбив и целенасочен екип, което е мощна мотивация. Стремим се да следваме положителните практики в нашата страна и в Европа, доколкото изискванията и опциите на нашата база го разрешават.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания през свободното време?
Може би по малко от всичко, споделено с верния човек. На челните места сигурно са музиката, пътуванията и спортът. Важно е човек да намира баланс и да отделя нужното време както за обичаните си занимания, по този начин и за околните си хора.
Какъв съвет бихте дали на младите лекари, които в този момент поемат по пътя на специалността „ Белодробни заболявания “?
Да имат вяра в бъдещето на специалността и в нейното развиване към по-високо равнище. Да не се съпоставят с други специалности, макар метода, по който действа системата сега и от време на време несправедливите условия.
Специалността е доста по-интересна и по-обширна, в сравнение с допускат множеството хора – даже и някои сътрудници. А от всеки пациент може да се научи нещо ново.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ